Когато тази сутрин отворих очи, ме посрещна бялата пелена, нежно завила всичко навън. Из въздуха летяха снежинки.
Отворих прозореца и протегнах ръка. Хриптящият искрящ сняг ми напомни, че въпреки всичко има моменти, в които красотата и силата на природата ни стоплят сърцето, че ни трябва съвсем малко, за да сме щастливи.
Почувствах как светът се завърта малко по-бързо от страх да не се разтопи като снежинката, която се разтича върху лицето ми.
Когато горчивото кафе срещна дъното на чашата ми разбрах, че е време за разходка.
Знам, че следващият път ще дойдеш и ти, за да ти разкажа една история за зимата и последните следи в снега...
Comments