До хоризонта се простираше безкрайно зелено поле, обсипано с цветя, които се люлееха в нежния пролетен вятър. Двамата млади вървяха ръка за ръка, усмивките им озаряваха лицата като слънчеви лъчи, пробиващи през облаците. Те бяха влюбени, а всяка тяхна крачка бе съпроводена от искри на щастие и надежда за бъдещето.
До тях подскачаше любимото им куче, радостно и игриво, сякаш споделяше техния възторг. Облаците по небето танцуваха, създавайки причудливи форми, които подканваха въображението им да се понесе в мечти. Хълмовете в далечината изглеждаха като пазители на тяхната любовна история, вписана в зеленото кадифе на земята.
Двамата млади се спираха само за да се насладят на любовта си. В тези моменти, сред полето и цветята, под синева на небето и белите облаци, те осъзнаваха, че любовта им е вечна като хълмовете, и красива като усмивките им.
תגובות